Вечност...

 

 

 

Вечност….

 

Познах го. Беше мой, но във преди

в една дъбрава с лунни разстояния,

пак влюбено ме гледаше с очи

под ритъма на общите признания.

Запомнила съм топлия му глас,

и скритата надежда в страховете му,

той винаги е в мойта тиха власт –

една вълна съм все по бреговете му.

Поглежда ме във сънища с копнеж,

танцува с мен сред северни сияния,

оставам негов вихърен стремеж

сред полунощни звездни обещания.

Когато се пресрещнем все боли,

а близостта ни ражда откровения,

той взира се във моите следи,

уверен в мен без никакви съмнения.

Но аз изчезвам в гъстата мъгла,

превръщам се във прах и нежна птица,

жестоката ми огнена съдба,

пречиства все небесната зеница.

Ала дойде финалния живот,

дослучи се единната ни цялост,

припомних си, че още съм пилот,

в прегръдката на общата ни младост.

Откраднах си частичка от духа

на неговата сила сред Всемира,

а после продължих след мъдростта,

един за друг надеждата спасила.

Тъй днес го гледам тиха отдалеч

редя му думи и му пращам вечност,

трептя непоклатима като свещ,

във източно прозрачната безбрежност.

А той ме чува и ми праща вест,

водата ми нашепва все от него,

пресътворена общата ни чест

начупва старото кармично его.

И бавничко напредваме в нощта,

а в дните сме забързани и с вяра,

защото все ни води любовта,

а аз съм след четирдесет и цяла.

Досбъдва се космичния закон

тъй пак от мене Изворът потича,

понася се към бъдещето стон,

че вечен ще е който ме обича.

 

29.07.2022г.

Елица

 

На Пламъка близнак