Понякога, но всъщност често...

 

 

 

 

Понякога, но всъщност често…

 

Понякога е трудно да обичаш,

понякога пък много лесно,

до болка и без път да го отричаш,

да го летиш измислено отвесно.

 

Понякога, но всъщност често

за обичта табу е да говориш,

прошепваш името му все небесно

и бързаш във нощта да му отвориш.

 

Понякога мечти сънуваш,

а в тях е скрита неговата цялост,

от невъзможност тиха се вълнуваш

и бавничко вървиш към зрялост.

 

Понякога малините лудуват,

напомнят за усмивката му нежна,

от минало момчета те сънуват,

напомняйки, че още си безбрежна.

 

Понякога пианото немее

и спомените те прегръщат в шепи,

една приятелка със теб се смее

на извървяни пътища нелеки.

 

Понякога си сила уязвима,

и светлата надежда в редовете,

Обичам те, бъди щастлива,

досбъднати ще бъдем с ветровете.

 

09.08.2022г.

Елица

 

На Нора