В съзаклятие...

 

 

 

В съзаклятие...

Разбираш ли когато шепна тъй
прибрана на дълбоко вътре в тъмното,
от себе си излез и в мен нахлуй,
смигни ми в съзаклятие сред мъдрото.

Не ме разбират. Пробвах, но уви.
Зарити са надолу във физичното.
Душите им са стегнати в мъгли,
не разпознават странно нетипичното.

А аз стоя високо и блестя.
Текат през мене ред реки от истини.
Везните във ръката си държа
очите ми са бистри и пречистени.

И водя пак умело боеве,
рискувам със ума си във незримото,
съшивам паралелни светове,
завръщам се към най-любимото.

Откривам алхимичната любов -
онази Вечност пазеща съдбата ни.
Пред мен ще се изправиш чисто нов
заради стара клетва на душата ти.

Накрая ли? - Пътека сред звезди,
Дарена свобода за двама влюбени,
Вселенски опростени аз и ти,
сред вятъра неистово изгубени.

17.06.2023г.
Елица Бояджиева