Две Луни надежда...
Познавах ли ви някъде по пътя,
от други тъй далечни светове,
изкупва се безкрайна мъка,
от ваште неми странни брегове.
Държиш ръката ми и пак е светло,
звездата ми познаваш, тя блести,
и вътре в себе си аз знам е редно
да те обгърнат моите лъчи.
Затворени сте. Две Луни надежда,
прорязват тихо моето небе,
във прошката ми пак ще се оглежда
смиреното ви огнено сърце.
Не мога времето назад да върна,
тегобата е много и боли,
със свойта доброта ще ви обгърна
оставяйки неистови следи.
Това е просто опитност и вяра,
излъчвате магична светлина,
планетата ще бъде цяла -
спокоен дом за много със крила.
Най-важно е, че ви намерих,
спасение за всички е във ход,
дванайсет стъпки вятърно измерих,
от мен през вас към стария Кивот.
02.08 2023г.
Елица Бояджиева
На Петя и Габриела
Няма коментари:
Публикуване на коментар