По Коледа...

По Коледа...

По Коледа валяли чудеса,

така ми каза някой преминаващ

и аз се втурнах в сини небеса,

да те открия приказно очакващ.

От облаците лодка съградих

и тръгнах по морето от безкрайност,

надеждата у мене пак спасих,

завих я със нестихваща омайност.

Сподиряха ме птици и мечти,

бездумни ветрове ме завъртяха,

а моите усмихнати следи,

за тебе песен атомна изпяха.

От извори загадъчни отпих,

със звездобройци - магове се срещнах,

научих се да давам и открих,

че само с тебе истина усещам.

Намерих те накрая на света

и ти прегърна крехката ми същност,

а после полетяхме от скала –

пазителка на общата ни мъдрост.

24.12.2018г.

Елица

*****