За някога...

За някога…

Да се довлюбим двамата със теб

бездумно да разпаля аз кръвта ти,

да се усетиш истински човек,

посока да е винаги духа ми.

Във някаква измислена страна

за дълго да сме приказни герои,

прогонен да е някъде страха,

по старите космически завои.

Ще ти разказвам приказки безчет,

ще кърпя овехтелите ти ризи

и двамата ще чакаме ответ,

от бъдните ни слънчеви ескизи.

Аз пак ще съм прозрачна светлина –

единствената вятърна любима,

която ходи боса по трева,

прегърнала душата си ранима.

На Три ще скачам с тебе от скала,

телата си ще сливаме в зората,

със моята усмивка и гласа,

ще ти нашепва вечно тишината.

И къща на брега ще построим,

сърцата си във нея ще запазим,

един във друг със теб ще се вклиним

сред водните копнеещи талази.

Ще бъде съвършено, като в стих

досбъднати ще бъдем под звездите,

най-важното е туй, че те открих

в една любов родена от мечтите.

14.10.2019г.

Елица

*****