Донаписано...
на Майкъл и Никита
колелата ме отнесоха на запад
запратиха ме в тази равнина
в която силуетите се губят
и всичко ъглово е тишина
остана твоя образ във сърцето ми
начупено на хиляди парчета
празнина нуждаеща се от запълване
под непотребни никому небета
незная колко още ще е парещо
и нажежено от недостига на бъдеще
душата ми – надраскана до заличаване
наметната със непознато халище
а думите ти ме объркват пагубно
смълчИ се в ритъм недокосване
обичам да мечтая за лицето ти
и за едно щастливо омагьосване
незная колко още ще съм в тебе
и колко още ти ще си причината
Земята се върти със недоверие
и начертава знака на седмината
не съм избирала да бъдеш зрънце истина
във битието ми от полети и случване
но вече е тъй късно за отказване
обратното е равно на погубване
ще дойде време да очаквам трескаво
а ти да прелетиш сезоните
и няма време за отстъпване
сливат се в един пероните
но още рано е
сега ми е изпразнено
и само тишината е значение
за всичко със любов допълнено
завръщам се в дома от радости
там всичко е по мярка и достатъчно
пак слънцето огрява ствола ми
и ме събира от лъчите си остатъчно
и няма вече страх от пропасти
летенето е всеотдайно случване
ела когато си готов за водопадите
от мислите ми донаписани.
06.12.2015г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар