Минорно...

Минорно…

                           на Жоро

Минорно капят зимните капчуци,

сълзите им се стичат във пръстта,

на къщата замръзнали олуци,

разказват приказка за любовта.

Прегръща ме сърцето ти от ляво,

завива ме със свойта топлина,

а времето отново е поспряло,

разпръснало гласа си в синева.

Мълча във теб и тихичко се взирам

в очите ти – затоплен шоколад,

посоката във тях аз пак намирам,

застигната от северния хлад.

Откри ме любовта и е спокойно

във моята изстрадала душа,

следите ти към мене животворно,

се вливат в мислите ми и кръвта.

Изминали са деветнадесет години,

но все така немирна аз горя,

в безбройни мигове докрай щастливи,

във нощите и в дните се топя.

Късметът ми във тебе се оглежда

и вечно пази моята звезда,

накрая знам аз всичко се нарежда -

търпението ражда чудеса.

26.02.2019г.

Елица

*****