Феникс...

Феникс...

Не знаех, че съм Феникс, просто дишах,

мечтите си превръщах във звезди,

танцувах по небесната спирала,

оставяйки невидими следи.

Тогава ти внезапно ме намери,

порастнаха ми сребърни криле,

оказахме се някак оцелели,

през векове, пространства, светове.

Не бях готова пак да те обичам

и пак със теб да скачам от скали,

неистово докрая те отричах,

пробуждах се със сълзи във зори.

А ти мълчеше с тихо постоянство

и бавно ме обсебваше в съня,

душата ми изгаряше на клада,

а после ме възраждаше с деня.

Преминах изпитания нелеки,

прегърната от вятър сред поле,

по някакви написани пътеки,

към себе си вървях без страхове.

Изправена пред синята безбрежност,

там на ръба те виках и шептях,

докосна ме послание за вечност,

докато нова в залеза изгрях.

Сега живея бяла и щастлива,

във моята изстрадала страна

и зная че ще дойдеш щом те има -

вълшебна птица – знак на любовта...

27.02.2015

                         @Eli

*****