Мечтателка...

снимка

страничка „Яж, чети, обичай и пътувай“ във ФБ

---

03.01.2017г.

Обичам да мечтая като птиците – високо, полетно, устремено. Подреждам мечтите в редици по жиците и ги чакам да се сбъднат, когато им дойде времето. Бавно и уверено вървя по пътя на светлината ден след ден, прегърнала обичането си. Нося си табелката „мечтателка“ в ръка и я закачам на вратите, през които преминавам. А зад тях попадам във вълшебни светове – светове изпълнени с радост, вяра и надежда. В тези светове съм докрайно себе си. В тях мечтите ми се оцветяват в различни багри, препускат на вихрогон, творят вълшебности и избират винаги посока Доброта. В миговете на мечтателност отварям достъпа до най-съкровените кътчета от душата и сърцето си. Създавам нови приятелства, прошепвам на вятъра тайните си, крача безотказно в реалните коловози и ставам някак безкрайна и магическа. Обичам да обличам мечтите в музика. Още при първите акорди у мен затрептява отговорът за сбъдване. Времето тече, а душата ражда нови и нови мечти. Пожелах си ДоСбъдването им след завой Вечност! Там някъде, където слънцето ще грее и в нощта, а брегът ще пази следите ми към други вълшебни измерения, където ръцете се докосват и остават завинаги преплетени, а безвремието превръща всяка мечта в жадувана реалност и съвършена окръжност – без начало и без край.

Ели