In the coffee shop...

18.12.2016г.

NOTE: Вчера – 17.12.2016г. с Жоро се разходихме до Русе. Отдавна не сме ходили така само двамата. По принцип винаги сме с децата. Имахме задачи – да купим някой друг коледен подарък. Отидохме с мъничката кола, като през цялото време на пътя ни съпътстваха хубавите хитове по Радио 1. Паркирахме в една малка уличка в центъра и се запътихме към Главната. Точно на излаза, в ляво на ъгъла се оказа, че има  пекарна – кафенце. Решихме да влезем и да пийнем по едно сутрешно кафе, преди да започнем обиколката. Влязохме и се озовахме в едно адски уютно и приятно местенце, каквото съм виждала само по филмите. В малкото пространство единствената свободна маса бе маса за двама, до сами вратата. Аз седнах, а Жоро отиде да поръча. Почувствах се невероятно. На съседните масички, близо до нас бяха насядали хора и всеки се занимаваше с нещо. Четворка жени си водеха женски разговори. Един мъж се взираше в екрана на лаптопа си на бар плота пред витринното стъкло, точно зад гърба ми. До нас двама чичковци пиеха сутрешното си кафе и обсъждаха футболни мачове. От пекарната в заведението се носеха невероятни ухания. Приисква ти се да изкупиш всичко, което се предлага. Спряхме се на кроасани с масло и лимец и едни кексчета също с лимец и сладко от боровинки. На вкус бяха невероятни. Седнахме с Жоро един срещу друг и се загледахме. В едни такива малки мигове усещаш любовта и споделеността, дори без думи. В такива малки пространства, в които хем си част от цялото, хем си в уединение. Замечтах се. Прийска ми се да имам такова местенце. Местенце, в което да идват усмихнати и позитивни хора всяка сутрин, да го усещат по домашному и уютно, където да вършат любимите си занимания – някои да разговарят, други да похапват, трети да пият ароматно кафе, четвърти да си щракат на лаптопа, а аз да наблюдавам усмихнатите им доволни лица. И така да се случват поредица щастливи мигове, които да ме карат пак и пак да усещам, че Земята е едно прекрасно място за живеене. Останахме в кафенцето около 15 минути, но усещането за уют и светлина което ми създаде онова пространство остана в душата ми през целия ден. А края на шопинг деня приключи с намирането на декоративна закачалка HOPE, каквато съм виждала в кабинета на една приятелка. Сега очаква да я окачим в антрето и да ни посреща всеки ден, създавайки ни настроение и усещането, че дома ни продължава да е едно вълшебно и сигурно място. А мечтите за Coffee shop…. Eeeeх, дано някога някъде по някакъв начин се сбъднат. :)

Ели