Часовници и крила...
някъде в дълбокото ми бият
часовниците два на есента
от мислите ми спомените сбират
а после ги превръщат във звезда
закачат я далече във простора
сред облаците птици и мечти
а после се изгубват зад завоя
на тракащите вятърни следи
попивам във земята мълчалива
кристална и магическа вода
по своему отново съм щастлива
зад старата заключена врата
отива си поредната година
и куп копнежи в бледата ръка
загледана във старата камина
за тебе мисля с мъничко тъга
но после пак се втурвам устремена
по моята пътека – синева
за бъдното отдавна съм спасена
спасени са и моите крила
13.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар