Моята звезда…
Във мене спи един далечен спомен
за времето и вярата в мечти,
открадвам си от него шепа огън,
когато вътре много заболи.
Прекрасната усмивка, вятър, нежност,
разходките в зелените треви
и споделени мигове от вечност
в която дишат моите очи.
Следите боси тичащи в безкрая,
разветите ми слънчеви коси,
забравена врата на път към Рая,
коситбата на чуждите вини.
Във джобче скриваш моята усмивка,
аз доловимо трепвам със криле,
родената сред приказки щастливка
е силно рамо в общото небе.
Аз зная, че това е наше място
там някъде накрая на света,
за моята душа е някак ясно,
ще се завърна някога с дъжда.
И пак ще дишат звездно сътворени
желания безброй на любовта,
запушила от минало пробойни,
ще бди над всички моята звезда.
09.06.2020г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар