Във събота...
Във съботния разноцветен ден
Събуждам се, протягам се в леглото
Дъхът ми от дъха ти озарен
Полита тихо някъде високо
А после скок – филийки и кафе
Прошепване на старите копнежи
Усещам се спокойна и добре
Потъват в мен големите стремежи
Почивам си, не мисля за дела
За хорските тревоги и проблеми
От мен струи вълшебна светлина
И бъдещи предречени промени
А ти ме гледаш нежно със любов
И огъня във мене укротяваш
Във общия ни вятърен живот
Магията бездумен съхраняваш
19.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар