Powered By Blogger

петък, 14 юли 2017 г.

Мойта вятърна съдба…



снимка
страничка Душа във ФБ




Мойта вятърна съдба…

                           на Жоро

Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен,
отново сред сестрите си изгрявам.

Обичаш ме на яве и в съня,
ръцете ми със своя пламък топлиш,
ти първи лъч си винаги в деня,
а в нощите със буйна страст ме мокриш.

Частица си от моята душа,
едно вълшебно място да се скрия,
подкрепяш ме дори и да сгреша,
от устните ти донасита пия.

Прегръщай мойта вятърна съдба,
бъди любим, защитник и ограда,
в суровите наземни правила,
ще оцелее общата ни клада.

Отново ще съм птица във небе,
а ти ще следваш моята посока,
не ще успее никой да ни спре,
да сбъднем светлината светлоока.

14.07.2017г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар