През времето...

 

 

През времето….

 

Усещаш ли сълзите ми във теб,

те капят по далечните ти длани,

във моя свят магично съкровен,

душите ни в едно са пак събрани.

 

Нашепвам ти през облаци и дъжд,

пространствата прелитам оцеляла,

а ти ме следваш – вечно влюбен мъж,

защото във сърцето ти съм спряла.

 

Проклятието тегне все над нас

и виждаш как през времето умирам,

потъва в бездна топлия ми глас,

докато бавно в тебе аз пулсирам.

 

Аз вечно плащам тежката цена,

да съм любима и да те обичам

и въплатена в образ на жена,

към тебе като вятър все да тичам.

 

Везните се поклащат и блестят,

ний без вина осъдени гориме,

тегобите докрай ще се стопят,

един до друг отново ще вървиме.

 

Акорд финален. После – необят,

вълшебна песен двама ще запеем,

спасен за вечност ще е този свят,

когато във едно със теб се слеем.

 

03.10.2020г.

Елица

 *****

Пети октомври….

Шадоуси – вариации по „Паднали ангели“…