Автоанализ…

Автоанализ…

очите ме болят

защото са слънчогледови

и слънцето им липсва

в бялото се процежда

зимна светлина

и пари

вече не гледам към теб

изгубих твоята опорна точка

написах последния пасаж на историята

а после изтрих с гума

междуредията

маркирах Край и затворих

книгата

болезнено отекват още камбаните

на надеждата

глухите китарни звуци

и всички разпръснати трохи

за обратен път

ме следват по петите

вече не ги гледам

онемявам и оглушавам

за всички неизказани слова

твърде дълго мълча

и ме сътворява

а после с един замах

ме разрушаваше

и разпръскваше по вятъра

частиците ми

начупваше ме и ме гледаше

с нестихващо желание

но вече свърши

сърцето ми е бучка лед

едно огромно празно разстояние

до утрешния ден

било е любов

и ще бъде

само аз няма да съм вече

същата

защото звуците у мен

изтляха

сърцето ми пътепоказател

се търкулна във друга посока

превърза раните

и си намери ново тяло

във него си безмълвно влюбен

и пак ще те боли

пак ще виеш във нощите

гневно и пламенно

и залакът ще ти горчи

и ще е недостатъчен

ще ти остане само сцената

и театралното неистово прераждане

защото не ти достига бъдеще

и нямаш вълшебния компас

аз го взех когато си тръгнах

и сега е във джоба ми

ще ми трябва за после

за ритъма връщане

а ти ще продължиш да се взираш

в следите ми

но трохите ще ги изкалват

птиците

и аз ще стана хоризонт

и права линия

тогава ще ти остане

споменът

че някога и някъде съм ти се

случила

че съм била и сянка

и жена и само твоя истина

не ме мисли

отидох си

отдавна съм надянала доспехите

към други брегове

ме водят мислите

Единствена съм

казах ти го

помниш ли

и само мога да обичам

дишайки

без мен ще ти е трудно

зная го

но ти избра да бъда минало

отидох си

прегърнах болката

и всичко помежду ни неизказано

и днес летя отново

вятърна

отново скитам там

между сезоните

не ме търси във лунни отражения

аз просто си отидох

чуваш ли

27.11.2015г.

Елица