Освободена…

Освободена…

Изговорих думи за преди,

пречистих капилярите, душата,

покрих със шума всичките следи

и преобърнах вятърно съдбата.

Освободих тегобата от мен,

поплаках на приятелското рамо,

отново е света ми озарен,

безвремието тихо е поспряло.

Простено е. По-силна съм сега.

Начупиха се тежките окови,

а моята изправена снага

върви по пътища безбрежно нови.

Потъва музиката като стон,

потребността е вече променена,

по-близичко е Божия амвон,

душата ми пулсира устремена.

Направила вълшебство със ръце,

аз бъдното във себе си прибирам,

спокойно бие моето сърце,

докато в знаците без глас се взирам.

30.09.2019г.

Елица

*****