Единствена посока….

Единствена посока….

Започнаха да падат пак листата,

оранжеви са стъпките след мен,

но аз пристъпвам боса в синевата

на моя свят от птици озарен.

Замислена мечтите си подреждам

и знаците разчитам на мига,

на дълъг път отново те отвеждам,

загърбила завинаги страха.

Победа в битка тлее в мойте длани,

но тихо съм заклета да мълча,

надеждите във мене са събрани –

оковите им бавничко топя.

По-силно грее слънцето от вчера,

аз вече не отронвам тъжен стон

и зная, че във мене ще намеря,

най-истинския вятърен синхрон.

Съдбата се търкаля пак нататък,

през старото назъбено поле,

пречистена съм вече без остатък,

спокойно бие моето сърце.

След мене ли? Остава тишината

и думите по белия ми лист,

единствена посока Светлината

е истина в живота ми лъчист.

21.10.2019г.

Елица