Мъдрите мъже
и жени
(из
„Мъжете са от Марс, жените от Венера”)
Мъжете
обикновено не съзнават как внезапното им отдръпване и по-късното им завръщане
се отразява на жените. С новото прозрение за влиянието на неговия цикъл на
интимност върху жената мъжът може да признае значението на искреното слушане, когато
тя говори. Той разбира и зачита нейната потребност да получи уверение, че той
се интересува от нея и я обича. Когато
не чувства необходимост да се оттегли, мъдрият мъж отделя време за разговор,
като сам пита партньорката си как се чувства.
Той започва
да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се оттегли, отново ще
се върне. Може да каже : „Трябва да остана сам за известно време, но след това
ще отделим специално време само за нас двамата.” Или ако той започне да се
отдръпва, докато тя говори, може да и каже : „Трябва ми известно време, за да
помисля за това, и после можем отново да поговорим.”
Когато той
се върне за да разговарят, тя може да се опита да разбере защо се е оттеглил.
Ако той не е сигурен, както често се случва може да каже : „Не съм сигурен.
Просто ми трябваше известно време, за да остана сам със себе си. Но нека
продължим нашия разговор.”
Той
започва да разбира по-добре нейната потребност да бъде изслушана и че трябва да я слуша по-дълго
време, когато не изпитва желание да се отдръпне. Освен това, той научава че
изслушването му помага да осъзнае какво би искал да сподели с нея.
Когато започва
разговор, мъдрата жена се научава да не настоява мъжът да говори, а го моли да
я изслуша. По този начин натискът върху него изчезва. Тя се научава да се
доверява и споделя чувствата си, без да изисква същото от него.
Тя вярва,
че той постепенно ще и се довери, след като почувства нейното одобрение и я
изслуша. Тя не го наказва, нито го преследва. Разбира, че понякога съкровените
И чувства предизвикват желанието му да се оттегли, докато в други случаи (когато той се завръща) е напълно способен да я изслуша,
когато му доверява интимната си същност. Тази мъдра жена не се предава, а
продължава да изгражда отношенията си с търпение и обич, със знанието което
малко жени притежават.
Джон Грей
***
Заключи къщата
и ключ
Във джобовете
скъта
Нарами раницата
А в нея хвърли
хляб, душата
И мечтите
си
Присви очи
За да
прикрие страховете
Полегнали във
празното
беззвучие
През рамо метна
поглед
В нищото
Помахаха му
сенки
От измислици
Усмихна им
се тъжно
И загрижено
А после
тръгна
С ветровете
истини
Отдалечи се
Тя остана
в тъмното
Разсърдено-изкормена
До корени
Ала не
плачеше
Крепеше я
надеждата
Че бреговете
винаги
Се връщат
при вълните си
Една звезда
изпрати
Да му
свети в нощите
А в дните
да е
Зов
Или завръщане
И спря да
чака
Взряна в
коловозите
Дали те
отразяват бъдеще
А той вървя
Спокойно-съзидателен
Възвръщайки
Мира в
сърцето си
На кръстопът
написа
Думите „Обичам
те”
А после ги
дари
На птиците
Във топъл
ден
Закотвен в
календара
Завърна се
Със старата
усмивка
Прегърна я
А тя го
допрочете
В историята
им
От радост
и горчивка
29.04.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар