Вечната константа…

Вечната константа…

От дъното на синята река

си взех за после камъче и вяра,

опитах се без глас да разбера,

дали във мен надежда се е спряла.

А теб видях от другата страна,

в очите ми потънал без остатък,

протягаше ми пареща ръка,

помогна ми да мина аз оттатък.

Събудих се в реален земен сън,

от птица се превърнах във човече,

сподиряна от светъл топъл звън,

животът на тегоби ме обрече.

И знаех че е някъде пред мен,

разплатата за много старо време,

по пътя си от слънце озарен,

на плещите си носех чуждо бреме.

Тя ме пресрещна, счупи ме, изтлях,

превърнах се във сянка сред простора,

но твойта песен тихичко запях,

спасиха ме любимите ми хора.

Загубих много битки и мечти,

видях аз враговете как печелят,

но силна вяра вътре ме крепи,

напук на всичко мислите ми греят.

И пренаписвам вятърно света,

доброто ще е вечната константа,

в небесното отново ще блестя -

на Любовта в безвремие поанта.

03.05.2019г.

Елица

*****