Безброй небета...

Безброй небета…

Завихрят се у мен безброй небета,

дърветата във пролетно цъфтят,

усещам дъх на хиляди морета,

светулки във косите ми кръжат.

Изпращам мисли горе в синевата,

с едно обичане обгръщам моя свят,

отворила докрайно сетивата,

пулсира в мене слънчев необят.

Досбъднала мечтите си копнея,

да видя свободата вътре в теб,

ефирна във безкрая да се рея,

изпълнила космичния завет.

Прошепвам на звездите свойте тайни,

а после се изгубвам във нощта,

по пътищата знайни и незнайни

аз все към тебе тихо се стремя.

Пресрещаме се – огнени комети,

със обща разпиляна светлина,

преплитаме са в сложни пируети

един във друг открили радостта.

Запазваш ме във своята зеница,

прибирам те във своите ръце

а после въплатена като птица

открадвам с нежност твоето сърце.

04.04.2018г.

Елица

*****