Безмълвна липса...

Безмълвна липса…

Една безмълвна липса ме затиска,

зора когато вънка заблести,

мълчание гърдите ми притиска,

във мен се блъска тихо и лети.

Далечината бавно избледнява,

а в нея силуета ти тъжи,

една частица време съхранява,

изгрелите във нощите мечти.

Оставаш в мен – тъй светъл и пречистен,

парченце нежност в моята душа,

сред купища надежди доизмислен,

любим рефрен и спомен от съня.

Прегръща те сияйната ми сянка,

под синьото неоново небе,

а вярата ми – огнена стопанка,

на твоето измъчено сърце,

полита във незнайното пространство,

над хиляди морета, планини,

с нестихващо щастливо постоянство,

се стрелва в теб и атомно тупти.

Усещаш ли ме – скрито стръкче радост,

потънало във твойта тишина,

гаранция за вечната ни младост

и пътя ни облян от светлина.

Ще се стопи тъгата ми огромна,

ще ме прегърнат двете ти ръце,

а истина красиво животворна,

единствено към мен ще те зове.

04.05.2018г.

Елица

*****