Аз имам само моята душа….
Аз имам само моята душа
събрала в себе си тъга през вековете,
във днешно време кармата руша,
свободни пак ще дишат световете.
Обърка ли се кой стои пред теб
и тихичко следите ти изтрива,
превръща те във истински човек,
разбрал, че Любовта е вечно жива.
И нея бях, но също бях и аз –
на злото антипод и вечна стража
частица от Божествения глас
дошла за миналото да разкажа.
Не съм принцеса, аз съм само войн -
пазител на Вселенските устои
лицата ми са множество на брой
по стръмните космически завои.
Аз дълго бях свалена във калта
потъпкана от фигури себични,
със тежките вериги на врата
се скитах по пътеки нелогични.
И търсих само нечия душа,
с която правилата ме разделят,
усмивката си исках да даря,
преди мечтите ми да доизтлеят.
Тъй срещата все пак се състоя,
Земята беше много благосклонна,
звездата ми със Него пак изгря
във приказка щастливо животворна.
Предупреди ме мама – ще умра,
ако отроня клетвата за вярност,
но аз рискувах скрита във ума
и в моята магическа сакралност.
Сега е много трудно и боли,
но силна вяра имам във сърцето,
ще се изкупят старите вини
и пак ще крачим боси по небето.
Дори на лошите ще се прости
било какво било, напред е друго,
а моите раздиплени коси
ще сътворят поредното Вселенско чудо.
04.06.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар