Powered By Blogger

понеделник, 5 ноември 2018 г.

Към Рая...




Към Рая...

Към Рая води все една врата
отключена във мислите, сърцето,
през нея преминаваш във мига,
във който се докосваш до небето.

Превръщаш се във птица и летиш,
на облаци памукови посядаш,
във нощите замислено блестиш,
със ветрове косите си пристягаш.

Красиво е във Рая, тишина
сподиря твойте стъпки съкровени,
до извора на бяла светлина
са скътани мечтите ти нетленни.

Докато бавно в дните си растем,
забравените пътища копнеем
и знаем, че ще дойде онзи ден,
във който с вечността си ще се слеем.

Пази вратата. Истина е тя
за собствената ти духовна същност,
ще я отвориш някога с дъжда,
в ръце прибрал космическата мъдрост.

05.11.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар