Към Рая...
Към Рая води все една врата
отключена във мислите, сърцето,
през нея преминаваш във мига,
във който се докосваш до небето.
Превръщаш се във птица и летиш,
на облаци памукови посядаш,
във нощите замислено блестиш,
със ветрове косите си пристягаш.
Красиво е във Рая, тишина
сподиря твойте стъпки съкровени,
до извора на бяла светлина
са скътани мечтите ти нетленни.
Докато бавно в дните си растем,
забравените пътища копнеем
и знаем, че ще дойде онзи ден,
във който с вечността си ще се слеем.
Пази вратата. Истина е тя
за собствената ти духовна същност,
ще я отвориш някога с дъжда,
в ръце прибрал космическата мъдрост.
05.11.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар