Блестяща самота...

 

 

Блестяща самота…

 

Не ме забравяй, чуваш ли недей,

пулсирам аз във твоята зеница

от мойта сила тихичко изгрей

и направлявай моята десница.

 

Аз пак блестя бездумна във нощта

и твоя път към бъдното огрявам,

във мене бие твойта самота,

но все така във тебе се смалявам.

 

Сърцето ти държа в ръце

и го преливам във далечната ми същност,

а после двама крачим във небе,

споделяме вселенска мъдрост.

 

Шептиш, че ме обичаш и тъжиш,

че слети са във теб безброй посоки,

че много ти е трудно да мълчиш,

загледан във очите ми дълбоки.

 

На мене също ми е трудно, знай,

изгубена се чувствам в дните,

през времето усещам твоя вой

и плача все загледана в мечтите.

 

Дано тегобата да има край,

да те погали моята усмивка,

да се изгубим в цветния безкрай,

стопили цялата горчивка.

 

10.05.2021г.

Елица

 

 

*****