На изток...

На изток…

Познаваш ме. Разчел си ме докрай.

Във теб живея искрена и нежна.

Със мене пак в изгубения рай

една любов се сбъдва безметежна.

Не помниш нищо. В утрото е мрак.

И споменът потъва в тишината.

Аз пак следя невидимия враг,

за да се върне трайно светлината.

Ала оставам в твоя океан.

Пулсираща надежда. Справедливост.

От слънцето неистово призван,

кръжиш във мен изпълнен със щастливост.

И зная трудно е. Реалността

се случва паралелно със копнежа.

Изтича като пясък младостта,

изгубва се във времето летежа.

Но вяра пази моето сърце,

че някой ден очите ти ще видя,

а твоя глас от моя глас спасен,

в просторите на изток ще се скита.

14.03.2018г.

Елица

*****