Сега и Някога…

Сега и Някога…

(изповед на Невъзможната любов)

Живея те със любовта в сърцето

и тихо те попивам в утринта,

запазва ни неистово небето

докато бавно ти допяваш песента.

Копнея те със всяка глътка въздух,

забраната, обаче, диша в мен,

пропита съм с усещане за мъдрост,

със него крача всеки следващ ден.

Аз дълго бях объркана и сляпа,

като свещица в тъмното горях,

мечтите ми към тебе все летяха,

но чувствах в себе си аз твоя страх.

Говорих ти тъй дълго в редовете

на купчина написани писма

и свързвах само с тебе ветровете

от спомени за старата скала.

Плеядите, крилата ми и тайни

във пропастта търкалях между нас,

жигосвах те с очите си омайни

и те държах във нежната си власт.

А ти мълча. Невидимо излюби

душата ми ридаеща за теб,

пречисти ме от старите заблуди

спаси ме от дълбокия ми гнет.

Сега съм ясна, светла и блестяща.

И нова сила блика във кръвта.

Аз ще те чакам смела и горяща,

да се завърнеш някога с дъжда.

Бъди приятел. Силното ти рамо

ще пази равновесно този свят,

а тримата в единно цяло

ще затрептим в магичен необят.

13.04.2020г.

Елица

******