Промяна...

Промяна…

Промяна в мен тече необратима,

разперила крилете пак летя,

с душата ми тъй нежна и ранима,

сред облаците вятърна блестя.

Дослучва се съдбата във мълчания,

аз просто следвам тихо мъдростта,

преодоляла болки и терзания,

стопена е във мене гордостта.

Със днешна дата силна се усещам,

сърцето ми спокойно пак тупти,

надеждата щастливо се процежда

подобно на река без глас шепти.

Преодоляла старите тегоби,

отново на мечтите съм във плен,

начупени са тежките окови,

от слънце е света ми озарен.

И ставам песен, вяра и награда,

едно момиче светещо в дъжда,

ще ме пресрещне старата ограда,

превръщайки във сбъднатост мига.

15.03.2019г.

Елица