Едничък мой...

Едничък мой…

Вали ли в теб? Защото в мен вали

и чувството дълбоко избуява,

една надежда с времето лети,

мечтите ми докрай осъществява.

Избирам те и смело крача пак,

по спирките солени на сърцето,

препуска моя светъл звезден влак

и песен пее тиха под небето.

„Обичам те“ повтарям пак, и пак,

безсмъртните си рани с трепет шия,

животът ми е знак след знак,

от времето неистово се крия.

И знам, че ни очаква бряг

запазил мойта непреходна нежност,

на него няма и следа от сняг,

пулсира той във ритъм Вечност.

Бъди усмивка и герой,

по ветровете вдъхновение,

оставаш ти едничък мой –

бездумно тупкащо спасение.

15.05.2019г.

Елица