Отекнало...

 

 

Отекнало…

 

Отеква в мене пясъчния вой

на старите нанесени ми рани,

щастлив ще бъде новия развой

на чувствата във минало приспани.

 

Аз идвам много много отдалеч,

от Райско място скътано в душата,

през времето проблясвам като свещ

и с погледа си топля синевата.

 

И търся теб – разлистен и суров,

но все така оставащ моя нежност,

един забравен вечен благослов

римуван във сърцето със човечност.

 

Зад нас изчезват всички врагове

и цялата тъга стопяват дните,

на дълъг път съдбата ни пое,

за да досбъдне устремно мечтите.

 

А старата любов ще заблести,

там горе тъй високо при звездите,

една във друга тихо ще вклини

душите ни, предрекоха Очите.

 

24.11.2021г.

Елица