За кратко...

За кратко…

Да замълча, навярно тъй е редно,

да се заровя в пролетни листа,

да спра да пиша вятърно пригледно,

да те забравя твърдо да реша.

Удавих се във твоята смълчаност,

изплаках всички бисерни сълзи

и може би до най-дълбока старост,

аз все ще търся твоите следи.

Да си отида или да остана.

Да бъда сянка или да блестя.

Вселената отдавна е избрала,

без теб до мен по пътя да вървя.

Но любовта не иска да избира.

Тя вечно търси твоето сърце.

Магически пътечки все намира,

под синьото безоблачно небе.

Ще се смълча. Да, може би за кратко.

Камбаните ще чуя вътре в мен.

А после ще се върна на обратно

в душата ти, един прекрасен ден.

28.02.2019г.

Елица