Пречистени...

Пречистени…

Бездумна е онази синева,

в която с теб летиме като птици,

оплетени докрайно от страстта,

заключена във нашите зеници.

Разперили неистово крила,

достигаме до слънцето спасени,

и някак сред безкрайна тишина,

мечтите ни са пак осъществени.

От мен си част, от моето небе,

от моята магическа вселена,

закриля ни космическо море

и нежност от дълбокото родена.

Преливам в тебе – бисерна река,

а ти във мен се сгушваш като облак,

а после в неизвестното тека –

на вечността невидима потомък.

Пречиства ни сред звездното нощта,

накрая ни събужда във зората,

оставям в теб невидима следа -

жената синоним на светлината.

28.03.2018г.

Елица

*****