Май...

Май…

През май е тихо-вятърно във мен,

в дърветата заслушана се скитам,

от твоята усмивка озарен,

деня си с пълнолуния преплитам.

А пътищата теглят и болят,

но вътре в мен е слънчево, спокойно,

копнежите неистово горят

небето ме сподиря животворно.

Рисувам те по белия си лист,

на сън шептя вълшебни заклинания,

а твоя образ звезден и лъчист,

далеч прогонва моите терзания.

Избирам щастието точно тук и днес,

живея го пресътворена в птица,

и все очаквам някаква си вест,

от синята космическа зеница.

Мечтите ми досбъднати шептят,

намигат ми наблизо след завоя,

със мислите ми огнени летят

и вечно ми повтарят „Само твоя“.

Така е винаги през пролетта –

докрайно се прибирам вътре в мене

защото зная – имам любовта

и скритото във костите ми време.

29.05.2018г.

Елица