Забравения Рай…
Валят мечти. Небрежно синевата
рисува с вятър в моите очи,
прегръща ме магично тишината,
достигаща ме в твоите следи.
И пак е мокра роклята ми бяла,
пристегнатите в плитка сноп коси,
душата ми разлистена и цяла,
към теб се устремява и шепти.
Сънуваш ме – желана и далечна –
китарен звън от други времена,
една любов тъй чакана и вечна,
трептяща още в твойте сетива.
Подобно на вълна по тебе скитам,
усмихвам ти се, облаци броя,
за болката ти като слънце питам,
тъгата ти с наричане топя.
Преливаш в мен – суров и цветно нежен,
потъвам в твойта няма светлина,
копнежа ми разпалено безбрежен,
изгрява в наште огнени крила.
Отново във безвремие родени,
със тебе се превръщаме в безкрай,
един във друг докрай осъществени,
пресреща ни забравения Рай.
30.07.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар