Ако ти не съществуваше…

Ако ти не съществуваше…

                          на Жоро

Ако ти не съществуваше в света ми,

небето с мене щеше да тъжи

и щеше да нагарча все кръвта ми,

под палещите слънчеви лъчи.

Ако далеч от мене си във дните,

посоките без глас ще изгорят,

ще бъдат вечно плачещи мечтите,

следите ми сред облаци ще спят.

Ако без тебе трябва да порасна,

ще страда птицата дълбоко в мен,

без нашата история прекрасна

животът ми ще бъде разрушен.

Със тебе съм орисана да бъда

и в други непознати светове,

за двама истината аз ще сбъдна,

сподиряна от силни ветрове.

Съдбата ни е, знам, нелека,

но всичко ние с теб ще издържим,

накрая по невидима пътека

един до друг в безкрай ще се стопим.

07.10.2019г.

Елица

*****

Слънчев благослов...

Слънчев благослов...

Прекрасно е, че тебе в мен те има,

че в мислите ми пишеш с тебешир,

че аз съм твоя тайнствена любима,

шептяща във космичния ефир.

Разказах ти безбройните си тайни,

научих те да скачаш на въже,

със теб вървя по пътища незнайни,

заключени в красивото небе.

Със теб сме спътници, два остри ножа,

орисани да пазят все света,

изписан си по нежната ми кожа,

пресрещаш ме най-истински в съня.

Душата ми със твоята израства,

докато скита боса сред звезди,

и пуска корени, със теб се сраства,

преплетени са нашите следи.

Ще ме достигнеш, шепне тишината

в реалния измъчен коловоз

и двама ще отключим светлината,

небрежно скрита в твоя ням въпрос.

Зад хиляди врати сърцето бие

и чака незабравена любов,

от нейната магия ще отпие

във ритъма на слънчев благослов.

05.10.2019г.

Елица

*****

Неизживяната любов...

Неизживяната любов...

Неизживяната любов тежи

и дърпа като воденичен камък,

копнежа ти във нея все блести,

измъчва те до сетния ти залък.

Във нея се събират ветрове

и нервите ти – корабни въжета,

усещане за стари брегове,

за вярата във минало отнета.

Във нощи я целуваш пак, и пак,

чертите и рисуваш в тъмнината,

във сънищата вечно чакаш знак,

гласът и чуваш слят със тишината.

Преплитате все влюбени души,

повтаряш името и като клетва,

но някъде на прага във зори,

далеч от теб отново тя потрепва.

И чакате да дойде светъл час,

с крилете си магични да летите,

безвремието с топлия си глас,

да ви досбъдне двама сред звездите.

07.09.2019г.

Елица

Ти, хей, точно Ти,

Този който чете този стих –

бъди Щастлив! <3

*****

*****

Ден на усмивката...

Честит Международен ден на усмивката

на всички приятели на Вятърното!

По една усмивка от Елито и Вилито! :)

*****

*****