Somewhere in the wind....: Неизживяната любов...

събота, 5 октомври 2019 г.

Неизживяната любов тежи

и дърпа като воденичен камък,

копнежа ти във нея все блести,

измъчва те до сетния ти залък.

Във нея се събират ветрове

и нервите ти – корабни въжета,

усещане за стари брегове,

за вярата във минало отнета.

Във нощи я целуваш пак, и пак,

чертите и рисуваш в тъмнината,

във сънищата вечно чакаш знак,

гласът и чуваш слят със тишината.

Преплитате все влюбени души,

повтаряш името и като клетва,

но някъде на прага във зори,

далеч от теб отново тя потрепва.

И чакате да дойде светъл час,

с крилете си магични да летите,

безвремието с топлия си глас,

да ви досбъдне двама сред звездите.

07.09.2019г.

Елица

Ти, хей, точно Ти,

Този който чете този стих –

бъди Щастлив! <3

*****