Несбъдната…
Затворих се. Заключих
аз вратата
за твоята несигурна
душа,
а после се понесох в
светлината
на моята изстрадана
съдба.
Дарих ти много
часове, безсънни нощи
и купища от думи ти
редих,
припомних ти за
пламъка ни мощен
и пътя ти донякъде
спасих.
Ала Вселената без
глас прошепна:
„Достатъчно е, дъще.
Остави.“
Прозрение във мен
потрепна.
Прибрах в архива
моите следи.
Оставаш сам. Докрай
във битието
ще търсиш моя
звезден топъл глас
и щастието в минало
отнето,
голямата любов
дълбоко в нас.
Дали ще ти простят
незная,
финалният ти час ще
го реши,
а аз ще съм на
мястото си в Рая,
сред твоите
несбъднати мечти.
13.10.2019г.
Елица
*****
