Сред звезди...

Как бързо времето лети....

Днес Фейсбук ми припомни една красива снимка

от 2013та година…
Преди 6 години на Женевското езеро...
Прекрасни спомени с Жоро, татко, брат ми... <3

И едно стихче се подреди днес, докато гледах снимчицата…

Сред звезди…

Душата ми е волна птица

в небесното замислена лети,

а Божията пазеща зеница

в сърцето ми неистово тупти.

Споделям на простора свойте тайни

и лекичко подскачам на въже,

пътеките ми вятърно незнайни

ме карат да се чувствам все добре.

С приятелите верни аз напредвам

във стръмната си огнена съдба

и безотказно щастието следвам,

разперила магичните крила.

За любовта са мойте тихи песни,

за пламъка извечен вътре в мен,

за спомени от бъдното отвесни,

с които е светът ми озарен.

Аз някой ден оттук ще си замина

дослучила вълшебните мечти,

ще се завърна в своята родина –

там някъде далече сред звезди.

09.10.2019г.

Елица

*****