Вълшебно чакан час…

 

 

Вълшебно чакан час…

 

Аз пак и пак се влюбвам тихо в теб,

мечтая за далечните ти длани

и чувам твоя тягостен ответ –

мечтите ти в дълбокото прибрани.

 

Не смееш да отрониш нито стон,

душата ти все страда несломена,

по птиците изпращаш полутон

от песен, във която съм спасена.

 

Усещаш как ни дебне все смъртта

и иска любовта ни да погуби,

далечни да се скрием във пръстта,

затрити от проклятие на луди.

 

Но знаеш ли, държа везна

и миналото в шепите си сбирам,

Единствена съм - светя над света

магично в теб неистово пулсирам.

 

Пречистена съдбата ще блести

и пътят ти към мен ще се отвори,

ще се стопят горчивите следи

отвеждащи в реалните затвори.

 

Изтляхме с теб без никаква вина,

от кладите си изгреви родихме,

съветник бе за двама нежността –

във нея като птици се стаихме.

 

Платихме ли последната цена?

Примирието сключихме ли с ада?

Но май ще трябва още да вървя

далеч синее старата ограда...

 

Ще бъде вечна младостта за нас,

от извора отново ще отпием,

а после във вълшебно чакан час,

един във друг безмълвно ще се скрием.

 

14.12.2020г.

Елица

 

 

*****

Вяра и перо...

 

 

 

Вяра и перо….

 

Загледах се в очите ти със нежност

и тихо те привлякох в моя свят,

разперили крилете си в безбрежност,

изгубихме се в слънчев необят.

 

Летяхме дълго, облаци дълбоки

следите ни запазиха в нощта,

заскитахме във четири посоки,

споделяйки бездумна самота.

 

Мълчах във теб и ти във мен мълчеше,

в зениците ми пращайки тъга,

но вътре в теб неистово крещеше,

желание да бъде светлина.

 

Зашити бяха всички стари рани,

душите ни се сляха във една,

от вятъра единствено разбрани

се стрелнахме със теб към вечността.

 

И осъзнахме – вече бяхме други –

разлистени, високи, сред звезди,

по своему красиви, малко луди,

но истински, с досбъднати мечти.

 

Достигнахме до Рая най-накрая

и посадихме новото дърво,

във теб намерих истински безкрая,

а ти във мене – вяра и перо.

 

07.12.2020г.

Елица

*****

През времето...

 

 

През времето….

 

Усещаш ли сълзите ми във теб,

те капят по далечните ти длани,

във моя свят магично съкровен,

душите ни в едно са пак събрани.

 

Нашепвам ти през облаци и дъжд,

пространствата прелитам оцеляла,

а ти ме следваш – вечно влюбен мъж,

защото във сърцето ти съм спряла.

 

Проклятието тегне все над нас

и виждаш как през времето умирам,

потъва в бездна топлия ми глас,

докато бавно в тебе аз пулсирам.

 

Аз вечно плащам тежката цена,

да съм любима и да те обичам

и въплатена в образ на жена,

към тебе като вятър все да тичам.

 

Везните се поклащат и блестят,

ний без вина осъдени гориме,

тегобите докрай ще се стопят,

един до друг отново ще вървиме.

 

Акорд финален. После – необят,

вълшебна песен двама ще запеем,

спасен за вечност ще е този свят,

когато във едно със теб се слеем.

 

03.10.2020г.

Елица

 *****

Пети октомври….

Шадоуси – вариации по „Паднали ангели“…