Вяра и перо….
Загледах се в очите ти със нежност
и тихо те привлякох в моя свят,
разперили крилете си в безбрежност,
изгубихме се в слънчев необят.
Летяхме дълго, облаци дълбоки
следите ни запазиха в нощта,
заскитахме във четири посоки,
споделяйки бездумна самота.
Мълчах във теб и ти във мен мълчеше,
в зениците ми пращайки тъга,
но вътре в теб неистово крещеше,
желание да бъде светлина.
Зашити бяха всички стари рани,
душите ни се сляха във една,
от вятъра единствено разбрани
се стрелнахме със теб към вечността.
И осъзнахме – вече бяхме други –
разлистени, високи, сред звезди,
по своему красиви, малко луди,
но истински, с досбъднати мечти.
Достигнахме до Рая най-накрая
и посадихме новото дърво,
във теб намерих истински безкрая,
а ти във мене – вяра и перо.
07.12.2020г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар