Изпуснат четвъртък....
Четвъртък е изпуснат стихотворно
от тихата замислена неделя
изпил е той редица сънотворни,
които ако търся, ще намеря.
Какво се случва във четвъртък питаш -
ами събуждам се със дъх на лято
и някъде към осем сътворена
започвам да броя, но наобратно.
До девет пък си пийвам от кафето
с любимия се смея и намигам
извиквам вътре в себе си детето
във мислите си надалече стигам.
Към десет вече истински работя
над себе си, но също и за други
подтиснала съм лъвската природа
умът ми над загадките се чуди.
По обед съм разрошено квадратна
и хиляди мечти във шепи сбирам
докъмто два аз ставам необятна
пътеките на някъде събирам.
Тъй после следва три и късна сбирка
с приятелите чакащи вълшебство
усещам се наистина щастливка
разказвам им за щурото си детство.
Пристига пет и края ми работен
с количката препускам в светлосенки
понякога съм светъл дъжд гръмовен
а друг път съм в торбичката за дренки.
Пристигнала до вкъщи се прибирам
и лекичко дъха си разпилявам
Ези - Тура във джобчето си скривам
и своята усмивка подарявам.
А той ме чака влюбен и пулсира
прегръща ме с нестихваща надежда,
бутонът на сърцето ми намира
натиска го, а после ме преглежда.
И ставам цялата звезди и думи
небето ми напомня, че обичам,
във тази нежност скрита помежду ни
аз бяла след мечтите тичам.
Накрая ли - завивка, чайче,
разказани истории вълшебни
четвъртък се превръща в зайче
под пръстите ми огнено нетленни.
11.02.2022г.
Елица
