Не те проклех...

Не те проклех...

Не те проклех защото те обичам

Но раната остана вътре в мен

И все така аз името ти сричам

И все така от мен си озарен

Осъдиха те да си сам и тъжен

Далеч от мойта нежна топлина

На времето да бъдеш нужен

Във порива за бряг и светлина

Сега те гледам тихо отдалече

И ти ме следваш само със очи

Съдбата на копнежи ни обрече

Душите ни завърза със лъчи

Ще се завърнем в старите простори

Ще споделим вълшебна тишина

И счупили наземните окови

Отново ще ни свърже любовта

28.01.2017г.

Елица

У дома...

У дома...

                               на Жоро

Най-сигурна се чувствам у дома

Потънала във твойта тиха нежност

Прибирам се понякога с дъжда

А друг път със усещане за вечност

Ти пазиш мойте вятърни крила

Душата ми във огъня калена

Не се усещам никога сама

Във твоята усмивка въплатена

Мечтите ни са птици в синева

Досбъдваме ги в нощите и в дните

А общата ни звездна тишина

Стопява самотата на мъглите

Ще ни запази Заедно света

Във битката за обич и утеха

След нас ще се посипе светлина

Създадена от слънчева комета

28.01.2017г.

Елица

Ще се стопя в небесната матрица…

снимка

общност Ерата на водолея във ФБ

---

Ще се стопя в небесната матрица…

разпънати от минало на кръста

Голготата си плащаме във дните

една надежда тиха и невръстна

пробудена се смее сред мечтите

по древни правила вървим сред вятър

прегърнали нетленните си кости

в космичния невидим театър

безвремието звездно ни залости

упорството ни бе възнаградено

с безсмъртие на ярките ни стъпки

поверие докрай осъществено

съдбата ни съшива с цветни кръпки

начупени са старите заблуди

цената я платихме ний до крайност

през времето не можем да сме други

душите ни живеят във безкрайност

във епилог оставям обичта си

да грее като огнена зеница

простила най-накрая на врага си

ще се стопя в небесната матрица

26.01.2017г.

Елица

Едно обичане...

Едно обичане…

едно обичане във мен трепти

през зимата във бяло оцветено

в дълбоки снегове блести

от приказка вълшебна сътворено

досбъдва ме със първата зора

и всеки ден ме сътворява в птица

помага ми свободна да летя

да грея във небесната зеница

създава в мен магично радостта

попива във мечтите дългокоси

мерител тих е то за вечността

рисувам в него мислите си боси

и ти си в него – светъл и шептящ

една далечна тайна във сърцето

изписан знак от древното горящ

и вятърът търкулнат над морето

това обичане ще ме спаси

във бъдните неистови години

то старият завет ще възкреси

копнежите от минало щастливи

ала сега в зелена тишина

потъва мойта звездна същност

прегръщам с нежност любовта

в една усмихната окръжност

25.01.2017г.

Елица