Не те проклех...

Не те проклех...

Не те проклех защото те обичам

Но раната остана вътре в мен

И все така аз името ти сричам

И все така от мен си озарен

Осъдиха те да си сам и тъжен

Далеч от мойта нежна топлина

На времето да бъдеш нужен

Във порива за бряг и светлина

Сега те гледам тихо отдалече

И ти ме следваш само със очи

Съдбата на копнежи ни обрече

Душите ни завърза със лъчи

Ще се завърнем в старите простори

Ще споделим вълшебна тишина

И счупили наземните окови

Отново ще ни свърже любовта

28.01.2017г.

Елица