Powered By Blogger

неделя, 26 февруари 2017 г.

Помежду...





Помежду...

Любов от старо време ме зове
Любов от настоящето ме пази
Аз гледам само в синьото небе
И следвам ветровитите талази

Сънувам твойто огнено лице
А сгушена във Него с плам пулсирам
С туптящото си мъничко сърце
Аз помежду ви пътя си съзирам

Душата ми чертае висини
Нозете ми се скитат странно боси
Във моите безкрайни дълбини
Една надежда вихренно се носи

Стрелките на часовника въртят
И времето през пръстите се стича
От миналото мислите болят
А бъдното на радост ме обрича

Живея пълноценно във Сега
Танцувам разклонена в дъждовете
Копнежите завързвам във дъга
Съединявам с устрем световете

И знам ще извоювам свобода
За трима ни родена сред звездите
Във старата космична равнина
Ще пренапишем сбъднати мечтите

25.02.2017г.
Елица

И знам ще се завърне радостта...




И знам ще се завърне радостта...

побирам в себе си безброй мечти
завързвам ги на снопче със надежда
по-малко в мен започва да боли
към бъдното копнежа ме отвежда

душата ми отключена лети
все по-високо тихо се издига
дори да си зад девет планини
една любов със трепет те достига

и знам ще се завърне радостта
във общите ни звездни коловози
а пътен знак ще бъде вечността
в далечните ни вятърни чертози

26.02.2017г.
Елица


събота, 25 февруари 2017 г.

Нежност...




Нежност...

лежим със теб блажени на брега
телата си преплели с тиха нежност
на мойта гръд положил си глава
обгръщат те ръцете ми за вечност

заслушана във твоето сърце
броя криле на птици във простора
щастливо е далечното небе
а аз не чувствам никаква умора

защото пак сме двамата със теб
в бездумен пламък слели сме душите
копнежа ни разпръснат е навред
отново са досбъднати мечтите

притихваме излюбени така
а вятъра следите ни изпива
ще си замина кротко с вечерта –
ала оставам твоята любима

25.02.2017г.
Елица


*****

Далече...




Далече...

далече шепне моето море
със своите талази все ме вика
а синьото му вятърно небе
кога се връщам в сънища ме пита

скалата със тъга мълчи
от времето и бурите превита
тя търси топли слънчеви лъчи
ала в мъгли е все така обвита

две птици скитат стария ни бряг
следите си оставят в пясък тъмен
и чакат да получат знак
от свят далечен призрачно изгубен

отново ще се върне радостта
по тез земи вълшебно сътворени
ще грее в тях за вечност любовта
а моите мечти ще са спасени

25.02.2017г.
Елица

Ще пренапишем нашата съдба...




Ще пренапишем нашата съдба...

дочуваш ли гласа ми вътре в теб
аз всяка нощ във сънища те викам
а после във изгряващия ден
във мислите за теб притихвам

по птиците ти пращам любовта
разказвам я във стихове и песни
от нашата вълшебна светлина
ще се родят предания небесни

ний сме пазители на звездни правила
изпратени да прекроят Земята
ще пренапишем нашата съдба
а после ще подирим синевата

25.02.2017г.
Елица