Далече...
далече шепне моето море
със своите талази все ме
вика
а синьото му вятърно
небе
кога се връщам в сънища
ме пита
скалата със тъга мълчи
от времето и бурите
превита
тя търси топли слънчеви
лъчи
ала в мъгли е все така
обвита
две птици скитат стария
ни бряг
следите си оставят в
пясък тъмен
и чакат да получат знак
от свят далечен
призрачно изгубен
отново ще се върне радостта
по тез земи вълшебно
сътворени
ще грее в тях за вечност
любовта
а моите мечти ще са
спасени
25.02.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар