Писмо...

Писмо…

Ще ти напиша кратичко писмо,

във него мислите за теб ще сложа,

ще запечатам в него къс добро

магическата нежност ще приложа.

Ще го изпратя с птици точно днес,

на прага ти да бъде отпечатък,

защото зная, чакаш мойта вест,

за пътя ни измислен по-нататък.

В писмото ще е скрита любовта,

онази силна вечност и награда

за твоята и моята душа,

жигосани с невидима преграда.

Безмълвен ще попиеш от далеч,

безкрайния ми трепет и копнежи,

в съня си ще ме видиш като свещ –

пазителка на общите стремежи.

Писмото ще е знак за светлина,

която през кръвта ни все се стича,

а после в споделена тишина,

към бъдното неистово потича.

Очаквай го със своето сърце,

ще те намери там накрай земята,

а звездното неоново небе,

за теб ще ме досбъдне в синевата.

23.04.2018г.

Елица

Една сбъдната мечта...

NOTE: Мечтаем да си купим мотоциклет повече от 10 години. Помня как преди много време видях същия модел и марка мотоциклет паркиран на паркинга на един манастир. Страшно ми хареса. Бяха два. С чужда регистрация. Тогава съпругът ми ми каза, че са много скъпи и никога няма да можем да си позволим да имаме такъв. Явно, обаче, пуснатото тогава в пространството желание е задействало някакви механизми и ето, че в събота – 21.04.18г. станахме собственици на BMW R 1100 GS! Вярвам, че ще ни отведе на прекрасни места и с него ще споделим невероятни изживявания за двама! Да ни е честит и да си го караме със здраве и безаварийно!:)

Eли

*****

Незнанието...

Незнанието…

                

            „Обичам думата "не знам"

            и сгушеното в нея любопитство…“

                  В. Акъллиева

„Не знам“ е път на сетивата,

отвеждащ тихо в светъл храм,

във който звездна светлината,

трепти със вятър неразбран.

И чуваш пак безброй въпроси,

ехтят във тебе викове,

безвремието все ти носи,

един копнеж и страхове.

Залутан търсиш свойто място,

в спектакъла от тишина,

във тялото ти пак е тясно,

душат те земни правила.

Ала душата е летежна,

нагоре бяла се стреми,

една пътека тъй надеждна,

тя все преследва и гори.

Във джоба си си скътал вяра –

в петаче нежност и тъга,

небето в тебе се снишава,

напук на всяка суета.

Превръщаш се във мъдър призрак,

в съдба от пепел и мечти,

накрая със последен писък,

отваряш своите очи.

Незнанието те спасява

във твоя собствен кръговрат,

с безкрайното те заземява,

в космичен цялостен обрат.

19.04.2018г.

Елица

По стълбата...

По стълбата…

Без тебе съм изгубена комета,

една монета паднала във прах

и истина от миналото взета,

в пътеките търкулнат шепа страх.

От вятъра открадвам стръкче вяра,

посявам го във моето небе

и после пак във огън оцеляла,

притихвам в твойто атомно сърце.

Пулсирам в него бяла и щастлива,

разказана в истории безчет,

снагата ми вълшебно причудлива,

те води сред космичното навред.

Едно вретено бавничко изприда,

устоите на новия ни свят,

а някаква измислена корида,

безмълвно ни чертае в необят.

Във нея оцеляваме и пеем,

магическите песни от преди,

накрая пак усмихнати се реем,

след нашите изстрадани мечти.

Два извора дълбоки все ни шепнат,

единия на изток ни зове,

нозете ни разлистени потрепват

и търсят пак познати брегове.

Ще ни открият звездните подкови

очаква ни безимения храм,

а мислите ни слънчеви и нови

вълни ще са в забравен океан,

във който скрихме своите копнежи

полетата, скалите, любовта

и всички доизмислени стремежи

по стълбата със ключ към вечността.

17.04.2018г.

Елица

*****

Раждането на една звезда...

Раждането на една звезда...

Разлюля се копнежна земята,

небесата притихнаха в плен

и прошепна без глас тишината,

от звездата във мен си спасен.

Вятър в синьо се сля със полята,

птици песни запяха в зори,

разпиля свойте листи гората

и зашепна вълшебни мечти.

Светлина от очите ми грейна,

дъждовете се сгушиха в мен,

ти на камък от огън приседна

във щастлива нега разтопен,

а звездичката малка се стрелна,

във красивия цветен всемир,

тя на облаче кротко полегна

и отпи от вселенски потир.

После леко размаха крилата

и се върна с усмивка при нас,

бе божествена вест и награда,

сътворена от общия глас.

Във безвремие ясно се рее

и ни чака по залез с любов,

тя съдбата ни знам ще успее

да обърне по пътя суров.

13.04.2018г.

Елица