Раждането на една
звезда...
Разлюля се копнежна земята,
небесата притихнаха в
плен
и прошепна без глас
тишината,
от звездата във мен си
спасен.
Вятър в синьо се сля със
полята,
птици песни запяха в
зори,
разпиля свойте листи
гората
и зашепна вълшебни
мечти.
Светлина от очите ми
грейна,
дъждовете се сгушиха в
мен,
ти на камък от огън
приседна
във щастлива нега
разтопен,
а звездичката малка се
стрелна,
във красивия цветен
всемир,
тя на облаче кротко полегна
и отпи от вселенски
потир.
После леко размаха
крилата
и се върна с усмивка при
нас,
бе божествена вест и
награда,
сътворена от общия глас.
Във безвремие ясно се
рее
и ни чака по залез с
любов,
тя съдбата ни знам ще
успее
да обърне по пътя суров.
13.04.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар