Отново...

Отново…

Напукана ли е надеждата, кажи ми,

доизмълчи синхрона си със мен,

аз все те търся пламенно, любими,

във нощите и всеки следващ ден.

Превръщам се във птица и отлитам

от моето тъй сигурно гнездо

и вечно за посоката ти питам,

разстилайки по пътя си добро.

Отвръщат ми тревите и небето

и сочат твойто вятърно сърце,

петаче аз търкалям през полето

и се стремя към двете ти ръце.

Вървя в дъжда прегърнала дъгата,

под слънцето все скачам на въже,

на кръстопът пресрещам светлината,

усещам се неистово добре.

Дописваме история свещена

от други непознати светове,

душата ми магически нетленна

отдавна към безкрайното пое.

Тя ще достигне своята планета

защото любовта и е компас,

а свободата в минало отнета,

отново ще изгрее между нас.

16.05.2019г.

Елица

*****

Спасение...

Спасение…

           „Живот ли? Ха-ха! Я млъкни!

           Дебеловрати идеали!“

            toti55

Въртя се в омагьосан кръг,

светът за мен е единица

и зная ясно – той врагът,

от мен остава все частица.

Отказах се, но в мен гори,

душата ми потъва бледа,

изтляват моите следи,

във лоното на куп полета.

Дилемата снове с очи

и кладата ми се разгаря,

рефрен от песен пак звучи

врата бездумна се затваря.

Дали е прах или листа,

туй няма никакво значение,

изтича моята съдба

през пръстите ми – вдъхновение.

Животът ми е просто влак,

летящ във чужди коловози,

аз твърдe дълго чаках знак

от вятърните еднорози.

Но ме застигна лепкав мрак,

Луната се удави клета,

и бъдещето доразбрах,

със вярата на заем взета.

Сега свободен си летя,

със космоса съм в единение

и знам ще мога да простя

на себе си като спасение.

15.05.2019г.

Елица

*****

Едничък мой...

Едничък мой…

Вали ли в теб? Защото в мен вали

и чувството дълбоко избуява,

една надежда с времето лети,

мечтите ми докрай осъществява.

Избирам те и смело крача пак,

по спирките солени на сърцето,

препуска моя светъл звезден влак

и песен пее тиха под небето.

„Обичам те“ повтарям пак, и пак,

безсмъртните си рани с трепет шия,

животът ми е знак след знак,

от времето неистово се крия.

И знам, че ни очаква бряг

запазил мойта непреходна нежност,

на него няма и следа от сняг,

пулсира той във ритъм Вечност.

Бъди усмивка и герой,

по ветровете вдъхновение,

оставаш ти едничък мой –

бездумно тупкащо спасение.

15.05.2019г.

Елица

На ръба на синевата...

На ръба на синевата...

          „Когато те имам – мълча те...”

Мълча ме дълго толкова далеч,

през хиляди планети, сред звездите,

а аз горях щастлива като свещ,

досбъднах във безкрайното мечтите.

Тя - любовта ти беше водопад,

изливаше се в мене на талази,

в замисления цветен кръговрат,

ти обеща от всичко да ни пази.

И къща на брега ми построи,

окичи я с цветя и със копнежи,

гнездо за двама ни във нея сви

душата ми с обичане  разнежи.

Живяха дълго общите крила

на двете ни души сред тишината,

накрая си отидохме с нощта

последвахме ний двамата съдбата.

Сега съм друга. Ти си също друг,

но обичта във мене пак говори,

за друга си любим, а и съпруг,

но нещо вътре в тебе все се бори.

И търсиш мойте атомни следи,

рисуваш ме във сънища и песни

желаеш да се върнем във Преди

сред мигове довлюбено небесни.

Ще ме достигнат твоите ръце,

там точно на ръба на синевата,

обгърнал нежно моето лице,

отново ще откриеш светлината.

10.05.2019г.

Елица