На ръба на синевата...

На ръба на синевата...

          „Когато те имам – мълча те...”

Мълча ме дълго толкова далеч,

през хиляди планети, сред звездите,

а аз горях щастлива като свещ,

досбъднах във безкрайното мечтите.

Тя - любовта ти беше водопад,

изливаше се в мене на талази,

в замисления цветен кръговрат,

ти обеща от всичко да ни пази.

И къща на брега ми построи,

окичи я с цветя и със копнежи,

гнездо за двама ни във нея сви

душата ми с обичане  разнежи.

Живяха дълго общите крила

на двете ни души сред тишината,

накрая си отидохме с нощта

последвахме ний двамата съдбата.

Сега съм друга. Ти си също друг,

но обичта във мене пак говори,

за друга си любим, а и съпруг,

но нещо вътре в тебе все се бори.

И търсиш мойте атомни следи,

рисуваш ме във сънища и песни

желаеш да се върнем във Преди

сред мигове довлюбено небесни.

Ще ме достигнат твоите ръце,

там точно на ръба на синевата,

обгърнал нежно моето лице,

отново ще откриеш светлината.

10.05.2019г.

Елица